Upload Image...

Какво е психолог?

Психологът е човек, които успешно е завършил академична специалност ,,Психология“. Психологът, за разлика от психиатрите, няма медицинско образование, което значи, че той не е лекар, а оттам и че не третира психичното страдание чрез медикаменти, въпреки обичайното схващане, че това е така. Използвайки различни тестове (тогава, когато това се налага) и психологично консултиране, той може да направи оценка и да изготви хипотези за различни поведенчески и личностови характеристики.
В случай, че това е необходимо, психологът може да насочи вас или детето ви за консултация с психиатър, на който има доверие.  Ако психиатърът прецени, може да насрочи медикаментозно лечение (защото той е лекар), подходящо за вашето дете, което да подпомогне работата на психолога и състоянието на детето ви. Психологическата подкрепа обикновено не включва продължителна и задълбочена психотерапевтична работа.

Как се диагностицират евентуални когнитивни и емоционални нарушения?

Сферата на диагностицирането включва психологични измервания с помощта на тестови методики, за да се установят евентуални когнитивни и емоционални нарушения, които съпътстват тревожни, депресивни и други видове състояния и заболявания. Чрез тях се извършва диференциална диагностика за уточняване на психични и психиатрични заболявания при деца и възрастни.

Какъв вид терапия прилага психологит?

Когнитивно – поведенческата терапия е научно доказан метод за повлияване на емоционални и ментални проблеми. Базира се на идеята, че начинът, по който възприемаме събитията ( когниция), поражда чувствата (емоция) и определя действията ни (поведение). Следователно интерпретацията, а не конкретното събитие определят мислите, чувствата и поведението на всеки от нас. Базира се на концепцията, че негативните мисли пораждат поведение, което е несъразмерно на ситуацията. Основната цел на този вид терапия е обучение в разпознаване на негативните мисли, съпоставянето им с действителността, справянето с тях и заместването им с техни позитивни и самоподкрепящи аналози, което води до нормализиране на емоционалното състояние. Усвоените умения са успешна стратегия за справяне в ежедневни и стресови
ситуации.

Съотношението между използваните когнитивни и поведенчески методи е различно застъпено в зависимост от конкретните нужди. Този вид лечение се различава значително от много други видове психотерапия, като особеностите в протичането включват следното:
– клиента/ пациента активно участва в терапията: за разлика от психоанализата, където пациентите разказват какво ги тревожи като цяло и се впускат в хаотични размисли, тук терапията е насочена към конкретен проблем и неговото решаване с помощта на пациента;
– клиента/ пациента и терапевта са равнопоставени: пациентът не е зависим от терапевта, като връзката между тях е фокусирана върху проблема и двамата заедно се опитват да намерят решение.

Кога се прилага когнитивно-поведенческата терапия от психолога?

Като цяло когнитивно-поведенческата терапия може да се прилага успешно за лечението на следните заболявания и състояния:

  • справяне с ежедневния стрес
  • раздразнителност и агресивност
  • занижена самооценка
  • депресивни състояния
  • затруднени взаимоотношения
  • психосоматични заболявания

При какви състояния се прилага психотерапия?

  • хронична болка
  • хранителни разстройства, например булимия и анорексия, както и при затлъстяване;
  •  нестабилно настроение
  • обсесивно-компулсивно разстройство
  • фобии, тикове
  • посттравматичен стрес
  • проблеми със съня
  • поведенчески нарушения в детска възраст
  • проблеми със сближаването и създаването на връзки с другите хора
  • синдром на раздразненото черво
  • депресивни епизоди
  • повишена раздразнителност и агресивно поведение
  • тревожност, панически атаки
  • хипохондрия
  • синдром на хронична умора, затруднена концентрация.